Unbewußt

Erwartung hebt die Seele auf Zehenspitzen.

Den Blick auf den komischen Körper geheftet

mißt sie die Zeit nach Kinderart:

jetzt - später, eins - zwei.

 

Erwartung ist die Überzeugung, daß jemand kommt.

 

Sie liegen vor mir, die unerfüllten Erinnerungen.

Im Profil und von vorn bewahren wir sie, die Welt und ich.

Ich kann nicht berühren - habe meine Finger verloren,

aber die Handflächen empfinden Abwesenheit als Gefahr.

 

Wir erwarten, daß der Mensch aus der Erinnerung kommt.

 

Aus dem Bulgarischen von Gabi Tiemann

Unconciously

An expectation raises my soul on tiptoes,

she peers down at this funny, funny body

and clocks the time as a child:

tick-tock, now-later, tick-tock.

 

An expectation is a belief that someone is coming.

 

Here they are, in front of me, the unfulfilled memories -

the world and I cherish them in half and in full face.

I cannot touch anymore - my hands have lost their fingers,

but with my palms I feel a danger of an absence.

 

We are waiting for those out of memory to come.

НЕОСЪЗНАТО

Очакване повдига на пръсти душата.

Вперена в смешното тяло,

тя по детски отмерва времето:

сега - после, едно - две.

 

Очакването е убеденост в нечие идване.

 

И ето ги пред мен несбъднатите спомени -

в профил и в анфас светът и аз ги пазим.

Не мога да докосвам - загубих моите пръсти, 

но дланите ми усещат опасност от отсъствие.

 

Очакваме човека от спомена да дойде.

Sonntägliches Erwarten

Sonntage habe ich immer gehasst. Hasste es, 

vernäht zu werden - immer wieder 

stach ich mich mit der Nadel,

nähte mehr aus Langeweile und Anstand.

 

Großmutter dachte nicht ans Sterben -

ich hatte einen Tag Zeit, um den Pferdewagen

und das weiße Tuch zu finden.

Sie war sehr schön, als sie an jenem Sonntag ging.

 

Ich habe ihre Bibelzitate vergessen,

habe die tödlichen Kiefer vergessen,

die ihr künstlichen Gebiss zerfraßen.

 

Ich erinnere mich an ihren bedächtigen Spuren,

an meine Untreue.

Ich warte schon in vielen Träumen,

aber der Sonntag ist noch so fern.

 

Und ich setze mich an die Stickerei.

Sunday expectation

I used to hate Sundays. I hated 

being needled through the eye of relationships -

all the time I was pricking myself with the pin.

I sewed more out of boredom and good manners.

 

Grandma did not have it in mind to die -

she left it to me to find in one day 

both the hearse and the white shroud.

She departed beautifully that Sunday.

 

I forgot her biblical words.

I forgot the jaws of death

gnashing her false teeth.

 

What I remember are steps printed in snow.

My blood stains every betrayal.

I have already waited in so many dreams

but yet it is so far off - that Sunday.

 

I do not invent laws. I don't even follow them.

My breath evaporates among the stars 

and never comes back. 

НЕДЕЛНО ОЧАКВАНЕ

Преди мразех неделята, мразех

да съм вдяната в ухото на роднинството -

все се убождах в иглата.

Шиех повече от скука и благоприличие.

 

Баба не мислеше да умира -

на мен остави за един ден да намеря

и каруцата, и бялото покривало.

Тръгна красива в оная неделя.

 

Забравих нейните библейски думи.

Забравих челюстите на смъртта

в схватка с изкуствените й зъби.

 

Помня бавни стъпки в снега.

Върху всяко предателство виждам своята кръв.

Чакам в много сънища вече,

а неделята е все така недостижима.

 

Аз не измислям законите, нито ги следвам.

Като в идеално огледало, дъхът ми

се отразява от звездите и непроменен се връща.

И аз присядам с ръкоделието.

Empfangendes Gedächtnis

Зачеваща памет

ein Standpunkt in Bildern
33 bulgarische Gedichte:1981 - 1992

Gedichtband in der Avantgarde-Reihe
Sofia: Prozoretz Verlag, 1994

Mit Illustrationen von Christian Wegner und der Autorin
und mit einem Autorenporträt von Stanka Tzonkova Uscha

Tzveta Sofronieva

 

lebt nach Aufenthalten an mehreren Orten der Welt als freie Autorin überwiegend in Berlin und schreibt auf Deutsch, Bulgarisch und Englisch Gedichte, Prosa und TheatertexteLiteraturinstallationen, Essays und wissenschaftliche Artikel, veröffentlicht in mehreren Sprachen, übersetzt Poesie, initiiert und entwickelt interkulturelle Netzwerke und Herausgaben.

PersonWerkeKritikenKontakt

 

Страницата на Цвета Софрониева на български език е в процес на изграждане.

Ich

"Ich, ich, ich, ich... schon nach dem vierten Mal ein sinnloses Wort."

„Tod eines Bienenzüchters“, Lars Gustafsson


Der Schnee läuft mir entgegen, stellt Fragen.

Das Weiß schweigt. Der Atem des Schnees 

ist flüssiger Ich-Stoff in irgendeinem Labor.

Die Kälte wartet auf jemanden: Stich-Stoff 

durchdringt Haut und Augen. Die Zeit schneit 

in Splittern: Quant-Frage - Quant-Schweigen,

Quant-Frage - zwei Quanten-Schweigen.

Der Stick-Stoff verwandelt sich in Liebe

in den Kristall gewordenen, tauenden Haaren.

Ein Quant ist eine Einheit Licht gleich wie

eine Schneeflocke eine Einheit Schnee ist.

Vergeblich verführt mich der Weg, 

ihn von den Schneewehen zu befreien.

Der Erstick-Stoff ist bereits verdunstet.

Ich, ich ... oder ich und der Schnee?

Das Licht ist unbeweglich.

Me

"Me, me, me, me... only four times

and the word becomes totally senseless."

Lars Gustafsson  


 

 

 

The snow rushes against me

asking questions.

Its whiteness is still.

The snow's breath is the liquid nitrogen in a lab.

Frost waits for someone...

Penetrates the skin

and the eyes.

Time is snowing disrupted against me.

Quantum is a unit of light

as a snowflake is a unit of snow.

Quantum-question - quantum-silence,

quantum-question - two quanta silence.

And nitrogen turns into love

in the crystal-melting hair.

The road hampers, yet in vain,

my efforts to clear the snow-drifts out.

The nitrogen has already vanished.

Me, Me... or me and the snow?

Light is fixed.

АЗ

Аз, аз, аз, аз... само четири пъти

          и думата става напълно безсмислена.

  „Смъртта на един пчелар“ 

Ларш Густафсон
 

Снегът срещу мене върви,

задава въпроси.

Белотата мълчи.

Дъхът на сняг е течният азот

в някаква лаборатория.

Студът очаква някого... Азотът,

проникнал в кожата

и в очите.

Разкъсва се енергията-време:

квант-въпрос - квант-мълчание,

квант-въпрос - два кванта мълчание.

Азотът се превръща в любов

върху кристалните, топящи се коси.

Квантът е единица светлина,

както снежинката - единица сняг.

Напразно иска пътят

да го разчистя от натрупаните преспи.

Азотът вече се е изпарил.

Аз, Аз... или аз и снегът?

Светлината е неподвижна.